|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
Болен лежи млади Евдокия,
болен лежи, на умрежа гледа.
Ни умира млади Евдокия
ни умира, ни на нозе стае.
Проговаря нему стара майка:
- Леле сине, леле мили сине,
кажи сине ти що си греховен,
дал си грехове, или не си.
Отговаря млади Евдокия:
- Че ти кажем, та грижа ли ме е.
Кога бяха размирни години
ние се, майко, събрахме
събрахме майко, набрахме,
у хайдушкото механе.
Тамо си вино пиехме
и облог облагахме,
като си, майко, тръгнахме
през това поле широко,
през тая гора зелена
кого си, майко, срещнахме
ножове да накървавиме.
Минахме поле широко,
стигнахме гора зелена.
Тамо си, майко, срещнахме
сестра ми, майко, Мария
и зета ми Стояна
мъжка си рожба носеха.
Перник, кв. Даскалово (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|