* * *

Хайдушки грях

Разболял се е млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода,
та лежа девет години,
изгнол девет постели,
и девет чучки ленени.
Не бе го майка питала
сега го майка попита:
- Синко, Стояне, Стояне,
па стана девет години,
ка си се, синко, поболил,
ни ставаш, нито умираш
да не си нещо греховен?
Стоян на майка думаше:
- Мамо ле, стара майчице,
нали ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа.
Греховен, мамо, та много.
Знаеш ли, мамо, помниш ли
кога татари вървеха,
през наше село минаха
и мене, мамо, забраха
байрака да им понося.
И ази, мамо, отидох.
Наред селата горехме,
наред хората колехме.
Кога се назад върнахме,
нашите живи селяне,
живи се в гробе изкрили,
ние си гробе делихме.
Кому гроб, мамо, кому два,
а на мене дори три гроба.
Първи гроб, мамо, разкопах,
млад левент юнак извадих,
на глава му калпаче
и на калпака писано:
- Три годин откак сгоден
и три дни откак венчан.
Втори гроб, мамо, разкопах,
млада невяста извадих.
С бял бе магдан покрита
И на магдана писано:
- Три годин откак сгодена,
три дни откак венчана.
Трети гроб, мамо, разкопах,
млада девойка извадих.
Ситна е бе роса избила,
наведох да я целуна,
клета ми душа не даде.
Ази ги живи изправих,
те си ме много молеха,
дано ги живи оставя,
но ази ги, мамо, не слушах,
най си ги тримата погубих.
Майка Стояну проклела:
- Синко, Стояне, Стояне,
Да лежиш да се разлежиш,
кост по кост да се разнижеш,
първи гроб беше брат ти,
втори гроб беше снаха ти,
трети гроб беше сестра ти,
сестра ти малка Петкана.
Стоян се жално нажали.
Извади остро ноженце
па се в сърце прободе
и две - три думи продума:
- Мамо ле, стара майчице,
дето ще жалиш троица,
нека да жалиш четворица!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021