* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се млад Стоян,
лежал ми девет години,
та скапал девет постели,
девет шарени зламници.
Майка ме вели-говори:
- Стояне, синко Стояне,
кажи си, синко, грехове.
Стоян на майка думаше:
- Мале ле, стара майчице,
грехове ми са та много,
айрето по-малко.
Знаеш ли, мале помниш ли,
кога бех млад харамия
постанах, майко, та ойдох
собраха ни, майко, на черквата,
собраха ни, майко, пред Великден,
пред Великден, майко, Бел четвъртък,
Бел четвъртък, мамо, Разпети петък.
Собраха ни, майко, заклеха ни -
що кье срещнем, майко, да заколим.
И кренахме, мамо, та ойдохме,
та ойдохме, мамо, у гъстата гора,
там ойдохме, мамо, да сама колиба.
В колибата, майко, до девет сестри,
девет сестри, майко, едно братче.
Никой се, мале, не наима
да заколи това братче,
аз се наемах, майко, аз го хванах,
аз го хванах, майко, аз го заклах.
Накарахме, майко, неговите,
неговите, майко, девет сестри
да играят, майко, ситно хоро.
Кротко играят, земята се тресе,
леко пеят, отдалеч се чуват.
Накарахме, майко, неговио,
неговио, майко, стари тейко
да отсече, майко, зелен режен.
Накарахме наговата стара майка
да събира, майко, сухи съчки,
сухи съчки - габерови.
Навалихме, майко, буен огън
та изпекохме, мале, нейно синче,
накарахме, майко, неговите
стара майка и стари тейко
да си ядат нимно синче.
Нито ядат, нито пият,
сал ги в пазва слагат.
Па кренахме, майко, по друмове
и ойдохме, майко, в едно село,
там найдохме, мале, бела лоза,
бела лоза, мале, с бело грозде.
Брахме, майко, ядохме
и никой се мале не наема
да отсече тая бела лоза,
бела лоза с бело грозде.
Аз се наемах, мамо, отсекох я
па кренахме, майко, по друмове
е сретнахме, майко, кузун Дона,
кузун Дона, майко, моята сестра.
В ръка държи, майко, мъжко дете
и сос нея незиното,
незиното, майко, младо момче.
Никой се, мале, не нае
да заколи, мале, кузун Дона
и нейното, мале, младо момче,
и нейното, мале, мъжко дете.
Аз се наех майко, аз ги заклах.
Майка му сълзи пророни
и на Стоян си дума говори:
Стояне, синко Стояне,
девет години как лежиш,
през кости трева да ти никне,
когато майка ти ти прости
тогай душа да ти излезе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021