* * *

Хайдушки грях

Лежал ми Стоян, болял ми,
цели ми девет години.
Девет години и шест месеца.
Мама си Стояну питаше:
- Казвай, мама, грехове,
ти не лежиш от болест.
- Помниш ли, мамо, знаеш ли
кога беше, мамо,
турското размирство,
турци през село минаха
и мен ме малък забраха,
байрака, мамо, да нося.
Ходехме, мамо, колехме,
наред селата палехме.
Кога се, мамо, назад върнахме
в наше село стигнахме.
Нашите, мамо, селяне
живи се, мамо, накрили.
Та си гробове, мамо, поделихме,
кому гроб, кому два, мене три.
Първи гроб, мамо, разкопах -
в него, мамо, лежеше
един млад момък.
На глава имаше калпаче,
а на калпаче писано:
- Три години, откак годено
Три дни, откак венчано.
То ми се, мамо, молеше
Живичък да го оставя..
Аз му главата, мамо, отрязох.
Втори гроб, мамо, разкопах
в него, мамо, лежеше
една ми млада невяста,
на глава й, мамо, калпаче
и на калпаче писано:
- Три години, откак годена,
Три дни откак венчана.
Тя ми се, мамо, молеше
живичка да я оставя.
Аз се наведох, та я в чело целунах
и главата отрязах.
Трети гроб, мамо, разкопах
в него лежеше, мамо,
едно ми младо девойче.
То ми се, мамо, молеше
живичко да го оставя.
Аз се наведох, та го в уста целунах
и му главата отрязох.
Мама на Стоян думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
девет години лежиш
и още девет да лежиш.
Момъкът беше брат ти,
втори гроб снаха ти,
трети гроб сестра ти.
Стоян си мъка изпита
и се с нож прободе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021