* * *

Хайдушки грях

Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
все лежиш, мама,
все лежиш, все болиш.
Не те е мама питала
от какво ти е болката?
Стоян мама си думаше:
- Като ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа.
Знаеш ли, мамо, помниш ли,
когато беше сушата,
а след сушата кишата,
дойдоха гладни години?
Че ти ни, мамо, раздаде -
кой овчар, майко, кой говедар,
а пък аз, мамо, отидох,
на хайдутите войвода.
Отвред се, мамо, събрахме
до триста млади юнака,
а че се клетва заклехме:
- Когото срещнем най-напред -
главите да им отрежем,
сабите да си вкарваме,
клетвата да си изпълниме!
Като през гора вървяхме
срещнахме сватба голяма,
булката дарба дарява,
на всички дарба подари,
на мене дарба не стигна,
нито ми вино дадоха,
че ми се присмя дружина:
- Стояне, млада войводо,
сладко ли беше виното,
дай да ти видим дарбата?!
Ази се люто разсърдих,
всички сватбари изтребих,
само булката оставих,
булката и младоженека.
Оттам ги, мамо, поведох
из тая гора зелена,
ходих, мамо, ле, и търсих,
намерих дърво - два брата,
че ги двамата завързах
да гледат, да се не виждат,
да думат, да се не чуват.
Навред по света ходихме,
ходихме и обирахме
цели ми девет години.
На десетата, майко ле,
кяровете си делихме
и си дружина пръснахме.
Като се назад върнахме,
пак оттам, мамо, минахме.
Дет' бяха, мамо, булката,
булката и младоженека -
до две са лози порасли,
върхове им се събрали,
черно са грозде родили.
Ази си от гроздето откъснах,
откъснах, майко, похапнах,
люта ме глава заболя,
по-люта треска отресе,
отресе, не ме претресе.
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
девет години как лежиш
и още девет да лежиш!
Булката беше сестра ти,
сестра ти най-мъничката...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021