* * *

Хайдушки грях

Разболял се е млад Стоян,
та лежи девет години,
изгноил девет постели
и девет меки възглаве.
Майкя Стояну говори:
- Синко Стояне, Стояне!
Като ми лежиш, толкова,
ни умираш, нито оздраваш,
да ми не бъдеш греховен?
- Мамо ле, моя майчице!
Нали ме питаш, да кажа.
Кога я ходих, мамо ле,
по тая гора зелена,
агънца в агъл запалих.
Като гореха, блееха,
небо се на две делеше,
ясни си звезди падаха.
Па ся од тамо отвадих,
та тежка сватба си срещнах.
Та си изгубих кумове,
кумове, стари сватове,
та си им увзех два млада
и тие млади девери,
та ги изведох, мамо ле,
во тая гора зелена,
дето пилета не пеят,
дето си човек не ходи,
та си ги вързах, мамо ле,
два млада за две младици,
гледат ся, а не видят ся.
Кога се назаде върнах,
дето бях невястата вързал,
бяла си лоза порасла,
а дето вързах момъка,
зелена бора порасла,
та се високо извиле,
та си върхове събрали.
Майкя Стояну говори:
- Синко Стояне, Стояне,
нали си това извършил,
колко си лежал, Стояне,
още толкова да лежиш,
та мама ще тя погледа.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021