* * *

Хайдушки грях

Разболял се е млад Стоян,
та лежи девет години,
ни умира, нито стая.
Майкя Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне!
Като ми лежиш, умираш,
ни умираш, нито стаяш,
мама тя не е питала,
да ми не бъдеш греховен?
Стоян майци си думаше:
- Греховен, мале, та много;
знаеш ли, мале, повниш ли,
кога бе размир години,
кога татари вървеха,
всичкото село побягна
и тебе, мале, думаха,
та и ти, мале, да бягаш?
А ти на жени думаше:
- Бягайте, жени, бягайте,
ала аз няма да бягам,
че имам много синове,
за щат и остана щат;
и имам много имане,
с имане ги ща откупа.
Кога татари дойдоха,
у нас на конак паднъха,
та взеха мене сиромах,
та ме на коня качиха,
азе от коня отлитах,
на китка стрели налитах
и на два ножа ханджара.
Майкя ми вън не излезе,
негили да ме откупи.
Сестра ми Рада излезе,
руса си коса скубеше,
по друмове я хвърляше,
еничере я береха,
тънки камшици плетеха,
добри си коне шибаха;
дето конете шибнеха,
то черни кърви капеха;
дето си кърви капнеха,
червена ружа цъфтеше,
еничере я береха,
та я по чалми втикаха.
Та във Татарлък отидох.
Седехме до три години,
кога се назад върнахме,
през наше село минахме,
нашето село, пусто село,
в сред село нови гробища,
живи са люде копале,
като татари виделе.
Ние ги на дял удрихме;
тога всякому паднало,
кому гроб, мале, кому два,
мене се, мале, паднаха
три нови пусти гробища.
Разкопах, мале, един гроб,
извадих лепа юнака;
що бе лепа променена,
самур му калпак на глава
и на калпака перница,
на перница писано -
три годин младо годено,
а три дни младо женено,
та па са живо закопало,
като татари видяло.
Той ми се, мале, помоли:
- Татаране ле, брайно ле!
Недей ме, брайно, погубва,
че съм три годин годено,
а три дни младо женено!
Азе го, мале, не слушах,
ами го, мале, погубих.
Разкопах, мале, втори гроб,
изкопах, мале, невяста
още и венци на глава,
алени магдан на очи
и на магданаа перница,
на перница писано -
три годин младо годено,
а три дни младо женено,
та па са живо копало,
като татари видяло.
Та ми се, мале, помоли:
- Татаране ле, брайно ле!
Боле си мене погуби,
не обирай ми среброто,
среброто и нанизното,
че е от село собирано!
Азе е, мале, не слушах,
ами е, мале, погубих.
Разкопах, мале, трети гроб,
изкопах лепа девойка;
що бе лепа променена,
на главата и перница,
на перницата и писано -
три годин млада годена,
годена, а не женена.
та па са живо закопало,
като татари видяло.
Та ми се, мале, помоли:
- Татаране ле, брайно ле!
Недей ме, брайно, погубва,
че съм една на майка си!
Азе е, мале, не слушах,
али и нея погубих.
Майкя Стояну думаше:
- Лежал си девет години
и още девет да лежиш,
душа да ти не излезе,
кост по кост да се разнесеш,
костите да ти събера,
в гробища да ги занеса!
Щото е било млад юнак,
то ти е мило братенце;
що ти е било невяста,
то ти е мила снашица;
що ти е било момата,
то ти е мила сестрица.
Де седя господ, та слуша.
Та лежа още девет годин,
та му душа не излезе.
Костите му се снизаха,
та ги майка му събрала,
та ги в гробища занесе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021