* * *

Хайдушки грях

Мамо Стоян думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
девет години как лежиш,
девет постелки изгниха
и девет пъстри възглавки.
Не съм те, мама, питала
от какво ти е болестта?
Стоян мама си думаше:
- Мале ле, стара майчице,
стани, мамо, духовник,
духовник и изповедник,
на тебе да изповядам
мойте тежки грехове.
Знаеш ли, мамо, помниш ли,
онези гладни години,
когато беше сушата,
подир сушата кишата,
подир кишата, гладостта.
Ний бяхме, мамо, мънички
и ти ни, мамо, тъй каза:
- Дечица, мили мамини,
не мога да ви изхраня.
Кой къде види да иде,
занаят да си изучи
и хлебец да си изкара.
Ние с бате Ивана
решихме, мамо, решихме,
хайдути, мамо, да станем.
Вярна се клетва заклехме,
когото срещнем най-напред
главата да му отрежем,
с кръвта му да се причестим.
Тъкмо на пътя изляхме,
на пътя, на кръстопътя.
Отдолу, мамо, идеха
сестрата със зетя двамата,
на ръце дете носеха,
мъжка си рожба Петърчо.
Мислихме, мамо, мислихме,
зетя си ако заколим
сестрата клета ще ходи,
сестрата да си заколим
дете сираче ще остане.
Най-после, мамо, решихме
детето да си заколим,
вземахме и го заколихме
и го на огън турихме.
Дорде се дете опече
майка му ний накарахме,
майка му песен да пее,
баща му свирка да свири.
Мама Стояна пак дума:
- Стояне, синко Стояне,
девет годин си лежал
и още девет да лежиш,
пък ти душа да не излиза.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021