* * *

Хайдушки грях

Разболял се млад Стоян
от тежка болест безцярна.
Мама Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
станало е девет години,
откакто лежиш и болиш,
не те е мама питала
от какво от какво ти е болестта?
Стоян на майка отвръща:
- Мамо льо, стара майчице,
като ме питаш, ще кажа,
правичко ще ти обадя,
че аз съм, мамо, греховет
пред Бога и пред народа.
Знаеш ли, мамо, помниш ли,
онези гладни години,
кога беше сушата,
подир сушата и кишата,
кога ни овцете измряха
и кучетата ни избесняха,
нямаше какво да правя,
че се, мамо, събрахме
дванайсетмина дружина
хайдутлук, мамо, да правим.
Като се, мамо, събрахме,
вярна се клетва заклехме:
когото срещнем най-напред -
главата му да отрежем,
ножове да си накървим,
клетвата да си изпълним.
Кога в гора влязохме,
най-напред, мамо, срещнахме
сестра ми, булка малийка,
със свако Гьорги хубавец
при теб на гости отиват.
Спряхме се и се помислихме
на кого главата да отрежем -
ако си свако заколим,
сестра вдовица ще остане.
Най-после, мамо, решихме
детето да си заколим,
детето малък Стоянчо,
на моето име кръстено -
аз главата му отрязах
като още вървяхме.
Всред гората, мамо, срещнахме
болярска сватба минава
от едно село за друго:
сватбата, мамо, възпряхме,
булката да ни почерпи
по едно вино червен
и една върла ракия.
Кат почна, мамо, да черпи,
до мене не стигна
ни вино, нито ракия,
че аз се люто разгневих,
че взехме, мамо, булката,
булката и годеника,
за два ги бука вързахме.
Ходихме хайдутлувахме
цели ми девет години,
като се назад върнахме
пак от там, мамо, минахме:
от двата бука близнака
дор две ми лози никнали
и са ми върховете заплели.
Че ми на ново догневя,
извадих, мамо, сабята
и си лозите отрязах,
от лозите кърви текнаха.
Мама Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
девет години как лежиш
и още девет да лежиш,
да си греховете изплатиш
и тогаз от душа раздериш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021