* * *

Хайдушки грях

Поболе се Никола татарче,
та е лежал девет години.
меса му се разранили,
из ухото мухи му преминали,
нали из коса му,
трева поникнала.
Проговаря му стара майка:
- Никола, сине, греховен ли си,
или пък не си,
нито оздравяваш,
нито пък умираш?
А Никола и отговаря:
- Мале, стара, майчице,
като ме питаш право ще ти кажа.
Кога беше турско робство
сдружих се с черни еничери.
Минахме през гора зелена
и настанахме в поле широко.
Там намерихме млади овчарчета,
млади козарчета.
Събрахме седемдесет челяд,
подкарахме и затворихме
и в колиба напалихме.
Колибата как горяха, майко,
как пищяха, до на небе
гласове се чуваха.
От жалост се гора свиваше.
Дорде това Никола издума
и се от душа раздели.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021