* * *

Хайдушки грях

- Сине Стояне, Стояне,
яла те мама премени, (2)
премени, да ми походиш,
макар година, макар две,
макар половин година.
Че се е чула зла болест,
зла болест, сине, чумата.
- Мен са три чуми хванали,
три чуми, три сипаници.
Една ми на бело гърло,
втора ми под дясна мисца,
трета ми на клето сърце.
Дето ми на бело гърло -
тя ми със кавал свиреше;
дето ми под дясна мисца -
тя ми на кавал отрича;
дето ми на клето сърце -
тя ще ме, мамо, умори!
- Сине Стояне, Стояне,
мама те не е питала
да н' бъдеш нещо греховен?
- Греховен, мале, та ня ли...
Кога юнаци ходехме,
найдохме, мале, оборе,
оборе с малки теленца.
Всичките миром минаха,
азе си миром не минах,
ами обори запалих.
Като теленца ревяха -
синьо се небе пукаше.
Вървяхме още, вървяхме,
найдохме, мале, кошари,
кошари с малки агънца.
Всичките миром минаха,
азе си миром не минах,
ами кошари запалих.
Като кошари горяха,
малки агънца блееха -
черна се земя разгръща.
И още, малре, вървяхме,
найдохме нови гробища.
Ние ги, мале, делихме -
кому гроб, мале, кому два;
мен се паднаха три гроба...
Всичките миром седяха,
азе си миром не седях,
ами изкопах първи гроб -
то ми бе, мале, ергенин,
годен бе, а не бе женен...
Кога изкопах втори гроб -
то ми бе, мале, девойка,
годена, а не женена.
Като изкопах трети гроб -
то ми бе, мале, невяста,
венчана, а не сведена,
тежка й мена на ръце.
- Сине Стояне, Стояне,
девет години ка' лежиш,
и още девет да лежиш,
месото да ти окапе,
душата да н' ти излезе!
Дето бе, сине, ергенин -
това бе твоя мил братец;
дето бе, сине, девойка -
това бе твойта сестрица;
дето бе млада невяста -
това бе твойта снашица...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021