* * *

Хайдушки грях

Тръгнала Радка, Радке ле,
със мъжка рожба на ръце,
на Великия четвъртък
у майкини си на гости.
Вървяла, що е вървяла,
като поляна измина,
наела гора зелена,
гората беше мънинка,
от нищо не я достраша;
като сред гора отиде,
срещнала й Радка потеря,
отдалеч вижда потеря,
отблизо среща хайдути.
Рада познала хайдути,
защото брат й беше там.
Станали девет години,
брат й хайдутин отишъл.
Радин брат Ради думаше:
- Що щеш, сестро, ти тука?
Ний кого срещнем - колиме,
и тебе ще заколиме!
Аз да те, сестро, оставя,
другари ще те заколят;
аз да те, сестро, заколя,
а пък другари - детето,
и на детето със кръвта
ний всички ще се причестим!
Тогаз я брат й улови,
еднъж я, дваж я прегърна
и й главата отряза,
пък неговите другари
Ради детето заклаха.
Отзад из пътя дълбоки
чуват се турски гласове,
тий смъртите вземнаха
и у гората отиват...
Турците скритом ги виждат,
но към тях тий не гледаха,
да не ги някак съгледат.
Като в селото влязоха,
на мухтарино казаха.
Мухтар потеря повдигна
и във гората отишли
да си хайдути подирят.
И Радкин баща там беше,
и Радкините два брата.
Радкинов баща намери,
намери смъртта на Радка,
чудят се, маят, коя ще й.
Радкинов брат най-малък,
той на баща си думаше:
- Косата й, тате, на кака!
Брат й се от трап обади
и пред потеря излезе.
Както си беше оръжен -
той се в сърцето удари,
тялото му се търкули,
устата му говореха:
- Аз убих, тате, сестра си!
и се със душа отдели...
Радините два брата
двете са смърти прибрали,
в един ги гроб заровили,
със три ги попа ровеха
и три курбана колеха.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021