* * *

Хайдушки грях

Лежал ми е Стоян болял ми е,
лежал ми е девет години.
Мама Стояне думаше:
- Станало е девет години,
както, синко, лежиш,
изгнои девет възглаве
и девет пъстри постели,
да не си нещо сгрешил.
Стоян мами си думаше:
- Станахме, мамо, хайдути
сторихме вяра и клетва,
де когото стигнем и срещнем,
главата да му отрежем.
Срещнахме, мамо, сестрата,
сестрата, мамо, и зетя
с мъжко дете на ръце.
Ако сестрата убием,
детето сираче ще остане,
ако убием бащата,
сестрата вдовица остава.
Убихме, мамо, детето.
Буйни огньове кладохме,
и си детето пекохме.
Докато се дете изпече,
майка му песен пееше,
баща му хоро играеше.
От там се, майко, вдигнахме,
срещнахме сватба голяма
и си свата запряхме.
Булката дарове даряваше,
до мен дара не стигна,
ни дара, нито виното.
мен ми се другари присмяха:
- Стояне, луда гидийо,
сладко ли беше виното,
дай да ти видим дарето.
Аз си сватбата настигнах
и си сватове изклах.
Остана само булката,
булката и младоженеца.
Че ги в гората заведох
там, дето птичка не пее
и където човек не ходи.
За два ги бора завързах,
с ръце да се не стигат,
с очи да се не виждат.
Ходихме, хайдутувахме
и от там си майко, пак минах.
Дето и булката вързана,
бяла е лоза поникнала,
а дето младоженеца -
червена лоза поникнала.
И си горе израснали
и пак се, майко, увили,
бяло са грозде родили.
Аз рекох да си откъсна,
лози се високо вдигнали
и аз се, майко, разсърдих
и си лозите отсякох,
черни си кърви потекли.
Мама Стояне думаше:
- Синко, Стояне, Стояне
девет си години лежал,
още девет да лежиш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021