* * *

Хайдушки грях

Мама на Гьорги думаше:
- Станаха девет години
как болен сине ми лежиш
мама не те е питала
греховен ли си пред бога.
- Питаш ме, мамо, да ти кажа,
греховен до немай къде.
Знаеш ли, мамо, помниш ли,
кога се събрахме, набрахме
седемдесет и седем юнака.
Вярна, си клетва, дадохме
де кого срещнем да колим.
Който си клетва измени
с негова кръв да се мием.
Като тръгнахме минахме
през едно поле широко,
настана гора висока.
Кога я срещнем сестра ми
Еленка и зетя Тодор,
с мъжка рожба на ръце.
Всички ма, мамо, гледали
дали ще клетва измена
нали им бях войвода.
Аз мислех Еленка да кола
дете сираче ще остане.
Зетя Тодор да закола,
сестра вдовица ще остане.
Ами се, мамо, хвърлихме
седемдесет и седем юнака
та си детето заклахме
и си им, майко, казахме.
Един ми дървата режеше,
друг ми огъня кладеше,
та си детето изядохме.
Сестра ми, мамо, ядеше
и си в пазва слагаше.
Зетя като, мале, ядеше
дребни си сълзи ронеше.
Спряхме на планина висока,
там имаше три кошари,
в кошари триста, агънца,
като си агънца заклах
и триста майки разплаках.
Кога, майко, да се върна
минахме де дете ядохме.
Бе расла гора висока,
лозата грозде родила.
Посегнах да си откъсна,
грозде се нагоре вдигна,
удар в глава получих.
Като чу майка тез неща
тя си на Гьорги казала:
- Девет години та гледах,
още девет да си лежиш,
месо от кости да капне,
аз при теб нема да влеза.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021