* * *

Хайдушки грях

Разболя ми се млад Стоян,
та лежал Стоян, та болял,
цели ми девет години,
мама го умно питаше:
- Кажи мама грехове,
да търси мама лекове.
Стоян си на майка отговаря:
- Мамо ле, мила мамо,
мойте грехове са много,
кога бяхме луди та млади,
кога из гората трагнахме,
с мойте верни другари,
на турци да отмъстим,
вярна си клетва дадохме,
който се болен разболее,
на ръце да го носим,
все напред, мамо, да вървим,
и пак ще отмастим.
На пътя, мамо, срещнахме,
кадъна, бяла ханъма,
с мъжко дете в ръце,
до нея турчин вървеше.
Ние детето вземахме,
живо, го в огън горихме,
нея карахме да пее,
пък турчин да й отсвирва.
Кога кадъна запяла,
по глас я, мамо, аз познах,
по език я, мамо, аз разбрах,
че е мойта сестрица
и тогава ме глава заболя,
заболя не отболява.
Мама го тогаз прокълна:
- Девет години си лежал
и още толкова да лежиш,
на пара кръстом да се днеш
и тя да ти е широка,
тогава душа да дадеш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021