* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се млад Стоян,
та лежал девет години -
девет постелки са сгнили,
девет се черги скъсали.
След девет годин в десетата,
майка на Стоян попитала:
- Стояне, синко Стояне,
девет години лежиш, мама,
а аз не съм те питала
каква е таз болест, от що лежиш?
Стоян на майка си продума:
- Мамо ле, стара майчице,
като ме питаш, ще кажа,
нищо няма да крия...
Помниш ли оний години,
кога беше голямата суша,
а подир сушата - кишата?
Ази си бях овчарин,
всичките овце измряха,
кучетата побесняха.
Събрахме се девет юнаци,
все млади, мамо, ергени
и решихме на каква кярба
да тръгнем.
Изнамерихме, че хайдутлука най-лесен!
Мен ме избраха войвода,
напред да вървя
път да отварям.
Всичко аз да решавам -
тръгнахме срещу Великия петък.
Стигнахме гора голяма,
сред гора сватба срещнахме -
най-малкий ми брат се оженил.
Сватабата ние си спряхме,
на всички вино черпиха,
до мене вино не стигна.
Аз си, мамо, замълчах,
нищо не им продумах.
Хвана булката да подари,
на всички дари дадоха,
до мене пак не стигна.
Пак си, мамо, замълчах.
Тръгна си сватба голяма,
другари с мене подиграха:
- Хубаво ли беше виното?
Честити дари големи!
Аз пак си, мамо, замълчах.
Назад се само повърнах,
сред гора сватба настигнах,
Всички сватбари заколих.
Зета и булката оставих,
двамата ги завързах
на две дървета най-близки -
само с очи да се гледат
и със уста да си говорят.
Оттам, мамо, тръгнахме,
че стигнахме село голямо.
Срещнахме кака и свако -
кака мъжко дете добила.
Мислих си, мамо, премислих,
ако кака убия - свако вдовец ще остане;
ако свако убия - кака вдовица ще бъде.
Най си, мамо, реших
детето аз да заколя!
Детето плаче, говори:
- Вуйчо ле, вуйчо Стояне,
вържи ми ръцете, краката,
щото душа мъчно се дава!
Кога го ази завързах,
накарах кака да пее.
Мама Стояну продума:
- Стояне, синко Стояне,
девет години си лежал,
и девет още да лежиш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021