* * *

Хайдушки грях

Майка на Стоян думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
стана ми девет години
как лежиш синко, как болиш.
Нито ми, мамо, умираш,
нито ми, мамо, пък ставаш.
Не съм те, мамо, питала
от какво ти е болката,
да не си нещо греховен?
Стоян на майка думаше:
- Мамо ле, мила майчице,
като ме питаш, да кажа.
Знаеш ли, мамо, помниш ли,
когато, мамо, настаха
ония гладни години?
Най-напред мамо, сушата,
след сушата мамо, кишата,
а след кишата - хладното.
Тогаз ни мамо, разцени,
кой овчар мамо, говедар,
а трети мамо, пък свинар.
Мене ме, мамо, изпрати
на хайдушкото сборище,
на хайдути войвода да бъда.
Събрахме се мамо, събрахме,
дор седемдесет юнака,
дор седемсет и седем.
Верна си клетва дадохме
кого най-напред срещнеме,
главата да му отрежем,
сабите да си окървавим.
Вървяхме мамо, вървяхме,
до сред ми гора стигнахме,
сред гора дърво високо,
под дърво бистро кладенче,
до дърво сватба голяма.
Всички ядат и пият,
булката дари дарува,
момъка вино рздава.
Всички юнаци дариха,
сал за мен, мамо, не стигна.
Всички с вино мамо, черпиха
сал за мен мамо, не стигна.
Ах, че се мамо, разсърдих,
остра си сабя извадих,
дор се надясно обърнах
и се наляво завъртях,
сал булката мамо, остана,
сал булката мамо, и момъка.
Тогава ги за дърво завързах,
за дърво с гръб един към друг.
Да пипат, да се не стигат,
да гледат, да се не виждат,
да думат, да се не чуват.
Майка на Стоян думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
девет години как лежиш
и още девет мамо, да лежиш.
Булката беше сестра ти,
сестра ти, най-мъничката.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021