* * *

Хайдушки грях

Мама на Стоян думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
станало й девет години
откакто, синко, се лежиш,
се лежиш, синко, не ставаш,
от какво ти е болестта,
дали е, синко, от хора,
или е, синко, от Бога?
Стоян мама си думаше:
- Знаеш ли, мале, помниш ли
ония гладни години,
когато беше сушата,
подир сушата - кишата,
че ни стадата измряха
и ни кучета побесняха.
И ний се, мале, събрахме
дор седемдесет юнака
и си, мале, тръггнахме
хайдутлук да си правим,
че си клетва дадохме -
когото срещнем, да колим,
със кръвта да се причестим,
с месото да се наядем.
Като в гората влязохме,
най-напред, мале, срещнахме
моята сестра по-голяма
и зетя, мале, Иванчо
със мъжка рожба Дамянчо.
Че му главата отрязахме,
със кръвта се причестихме,
месо за нафора вземахме
и си пътя продължихме.
На другата, мале, година
голяма сватба срещнахме,
че си сватбата поспряхме,
че си се, мале, ядосах,
сватбари из гора разгонихме,
младите у гора вързахме -
да гледат, да се не виждат,
да говорят, да се не чуват
и си пътя продължихме.
Ходихме, хайдутувахме
цели ми десет години,
кога се назад върнахме,
по също място минахме.
Там дето беше детето,
дето му глава отрязахме
и му месото ядохме,
огънят още гореше.
Зетят, мале, и булката
две са лози раснали,
на върхаря се оплели.
Там дето зетя вързахме,
бяла е лоза раснала,
черно си грозде родила,
там дето булката вързахме,
черна е лоза раснала,
бяло си грозде родила,
че им върхари отрязах,
че им кръв, мале, потече.
Право се вкъщи върнахме,
легнах, мале, и не станах.
Тогава мама продума:
- Стояне, синко Стояне,
девет години как лежиш,
и още девет да лежиш,
земята да не те поеме.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021