* * *

Хайдушки грях

Лежал ми Стоян, болял ми
цели ми девет години,
не умира Стоян, не оздравя.
Стоянова майчица,
тя си Стояна запита:
- Стояне, синко Стояне,
какво си, синко, направил,
че не умираш синко, не оздравяш
цели ми девет години?
Стоян майка си продума:
- Ходихме майко, хайдутувахме
цели ми девет години,
люто се бяхме заклели
де колкото срещнеме и стигнем,
главата да му отрежем.
Когато през гора вървяхме,
сред гората голяма сватба.
Всички хайдути черпиха,
а мене, майко, прескочиха.
Аз се люто разсърдих,
всички сватове изклах,
а булката и младоженека
вързахме за два бука близнака,
с очи се гледат, с ръце се не стигат.
Кога се назад върнахме,
до буковете близнаци
две лози изникнали
изникнали и се оплели,
бяло грозде вързали,
посегнах да си откъсна
тя се лозата вдигна,
аз се люто разсърдих
и си лозата отрязах
от лозата кръв потече,
от тогава ме глава заболя.
Майка на Стоян продума:
- Девет години, синко, си лежал,
още девет да лежиш
и после, синко, да умреш,
то това беше, синко, сестра ти.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021