* * *

Хайдушки грях

Стояновата майчица,
тя си на Стоян думаше:
- Стояне, сине Стояне,
стана ми девет години,
откак си болен заболял,
заболял, сине, заболял.
Мама не те е питала -
от каква болка болееш,
болееш, сине, линееш?
Стоян мами си думаше:
- Мали ле, стара мали ле,
като ме питаш, да кажа.
Знаеш ли, мамо, помниш ли
га беше, мамо, зла зима,
зла зима гладна каглъшка година.
Като ни овцете измряха
и ги на кладня ступахме,
а си остана, остана
едно ми вакло агънце
и него го курбан сторихме,
я че се мамо, събрахме
дванайсетмина дружина
ядохме, мамо, и пихме
и се чудом чудехме
по кава кяра да тръгнем,
а че си мамо, решихме
хайдутлук да изправяме,
ходихме, хайдутувахме
цели ми до три години.
Като из гора ходихме,
сред гора сватба срещнахме.
Булката вино даваше
всичките, мамо, почерпи
дорде до мене достигна
виното се е свършило.
Булката дари дарява,
дорде до мене достигна
дарито се е свършило.
Мене ме много догневя,
извадих сабя френгия
като се наляво завъртих,
докато се надясно обърнах,
всичките, мамо, паднаха,
само ми мамо, останаха
булката и младоженека,
я че ги мамо, поведох
поведох, мамо, поведох
до едно дърво високо.
И там ги мамо, аз вързах
с ръце да се не стигат,
с очи се не виждат.
И пак си мамо, тръгнахме
хайдутлук да изправяме
ходихме, хайдутувахме
цели ми девет години.
Като се назад върнахме
отидох да ги обида,
където е била булката
черна е лоза изникнала,
бяло е грозде вързала.
Където е бил младоженека,
бала е лоза изникнала,
черно е грозде възала.
Ази си мамо, откъснах
откъснах мамо, и хапнах.
люта ме треска отресе,
грозно ме глава заболя.
Стояновата майчица,
тя си на Стоян думаше:
- Стояне, сине Стояне,
стана ми девет години
откак си сине, заболял
и още девет да болееш,
да олееш, сине, да линееш,
че тя е била сестра ти,
сестра ти, мама, Маринка!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021