* * *

Хайдушки грях

Болен лежа Халил аго за девет годин;
ми изкина Халил аго за девет постели;
ми изкина Халил аго за девет перници;
низ коските Халил агу трева изникнала;
под постеля Халил агу змии наживиле;
низ очите Халил агу вода къде течит;
ни умират Халил ага, ни стануват.
- Я кажи ми, мили синко, шчо грехои имаш?
- А шчо да ти мила майко, тебе да ти кажим?
Сум изгорел, мила майко, до девет керали;
я, со сите, мила майко, съде со младенци;
сум окрало, мила майко, една бърза коня;
и сум изгорел, мила майко, до девет кошари;
сите имаа, мила майко, съде дробно стадо!
- Кажи, кажи, мили синко, шчо грехои имаш?
- А шчо да ти, мила майко, тебе да ти кажам?
И сум стрело, мила майко, юнак и невеста;
си одеа, мила майко, кай майка на гости.
шчо посеа, мила майко, лудо мъжко дете.
Му го зедоф, мила майко та му го загубих,
шчо завалиф, мила майко, два силни огнеи,
та г' изпекоф, мила майко, лудо мъжко дете, -
го направиф, мила майко, трошка по трошка,
та го наденаф, мила майко, на двана ражна;
го изпекоф, мила майко, мегю два огнен,
та му го дадоф, мила майко, тийе, да го ядат.
А татко му, мила майко, той ми вземаше,
го вземаше, мила майко, зад себе хвърляше;
а майка му, мила майко, под дулак хвърляше!
- Ха, от тука, мили синко, за девет години,
къде лежиш, ушче девет, синко море, да ми лежиш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021