* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се е млад Стоян
от тежка болест, безцярна
тъкмо ми девет години.
Майка му над глава стоеше
с бяла кърпа мухи пазеше.
Най-после мака му го попита:
- Синко Стояне, Стояне,
стана ми девет години
откак ти болен лежиш,
не те е мама питала
да не си нещо сгрешил.
Стоян на мама си дума:
- Кога бях, мамо, мъничък,
ази си бях, мамо, овчарче.
Седем години бяха сушави.
Седем години бяха сушави.
И още седем - кишави.
Ази си бях, мамо, овчарче,
овцете, мамо, измряха,
кучетата - избесняха,
нищичко, мамо, не остана.
Който знаеше, мамо, да оре,
отиде, мамо, да оре
който можеше да коси,
отиде мамо, да коси,
който можеше да жъне,
отиде, мамо, да жъне.
А пък ази, мамо, нищо не зная.
Събрах, мамо, та си отбрах
Дор седемдесет юнака,
дор седемдесет и девет.
Когато, мамо, тръгнахме,
ние си клетва дадохме
де кого срещнем най-напред,
сабите да си накървавим,
ножовете да си наблажим.
Кат си през гора вървяхме
най-напред, мамо, стигнахме
сестрата, мамо, и зетя,
мъжко си дете носеха.
Ази на сестрата продумах:
- Я ми дай, сестро, детенце
вуйчо му да се порадва.
Тя като ми го подаде
аз му главата отрязах.
Буен си огън накладохме,
дете на ръжен нанизахме.
Докат са детето пече,
аз, мамо, накарах
зетя със свирка да свири.
И от там, мамо, тръгнахме,
във едно село стигнахме.
В селото като влязохме,
там си сватба заварихме,
те ни на сватба поканиха.
Като на трапеза седнахме,
всичките виното пиха,
а до мен вино не стигна.
Булката почна да дари,
всичките, мамо, дарува,
до мене, мамо, дар не стигна.
От там, мамо, като тръгнахме,
из гора зелена да вървим,
всичките ми се, мамо, присмяха:
- Сладко ли беше, Стояне, виното?
Дай да ти видим дарите!
И от там, мамо, като завардихме
сватбата като минува,
надясно, мамо, като завъртях,
половина сватбари паднаха,
и кат са обърнах наляво,
нито един не остана,
сал булката и младоженека.
И аз ги за ръка улових
и ги за два бука завързах,
със очи да се, мамо, загледат,
със ръце да се не стигат.
Отидохме, мамо, отидохме
и кога от там минахме,
до двата бука лози изкарали
и горе си клони оплели.
И горе си клони оплели
и си грозде родили.
Ази се, мамо, разсърдих
и си лозите отсякох.
От лози кърви потекоха.
Майка му Стояна продума:
- Синко Стояне, Стояне,
стана ми девет години
откак, мама, ти лежиш,
и още девет да лежиш
дето си, мама, ти сторил
тези големи грехове.
Сватбата и била братова.
Брат ти за булка отиде
стана ми девет години,
отиде и са не върна.
На Бога душа да предадеш,
кокалите ти да не прибира
за твоите големи грехове.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021