|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
- Кажи, сино, кажи, сино,
кажи, сино, греховето, (2)
греховето, (3) тайнините!
- Мале мила, (3)
стара мале,
кат ме питаш, да ти кажа.
Грехове са, мале, много!
Кога бехме в планината,
в планината ни комити,
че срещнахме една сватба -
що бе старо, погубихме,
що бе младо, заробихме,
а момата и момчето
вързахме ги накрай пътя,
накрай пътя, кръстопътя,
вързахме ги двама гърбом,
да се чуват, да н' се гледат.
Че тръгнахме из гората,
па бродихме девет годин,
девет годин и десета.
га се назад повърнахме,
насред пътя, кръстопътя,
лоза расте и елхица,
на лозата - бело грозде;
че сегнахме да откъснем.
Още не сме откъснали,
лозата се издигнала,
а елата клони свела,
не можахме да откъснем...
Обидим, Разложко; хороводна (НПЮзБ 1/1967, № 1101).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|