|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Що лежиш, синко, що болиш?
Станало й девет години -
девет дюшека изгниват
и левет бели лъганци...
Стоян мама си думаше:
- Замръкнах, мамо, отсъмнах
според два нови плетове,
то не е, мамо, плетове,
то било, мамо, гробове,
гробове, скоро ровени -
на сгоденик и сгоденица.
Мъчих се да ги отровя,
рових ги и отрових ги;
на пръстите им имаше
по един пръстен елмазен;
мъчих се да ги извадя,
че им пръстите отрязах;
мъчих се да ги заровя,
не можах да ги заровя -
петлите пеят, ще съмне.
Че аз си, мамо, отидох,
че дошла майка момкова
на тия пресни гробове,
че тя е люто кълнала:
- Който ви вазе отрови,
гроба му да се продъни,
душа му място да няма!...
Нови пазар (СбНУ 47/1956, № 223 - "Стоян лежи болен заради
греховете си - 2"); лъганци - възглавници.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|