* * *

Хайдушки грях

Марко пости Великите пости,
че че иде у гора зелена,
че че иде - Нови манастир,
че че иде причест да си взима.
Като са го църкви согледали,
сами са се порти затворили.
Тогай макя Марко проговори:
- Леле, Марко, леле, мили сине,
що си, Марко, ти толко греховен,
та са се сами порти затворили.
А Марко си макя отговара:
- Знаеш ли, мамо, помниш ли,
ка беше, мамо, сушата,
сушата, мамо, кишата.
Настанае гладни години.
Ние се, мамо, събрахаме
все отбор млади момчета
и верна си дума дадохме,
че кой ка стигнем и срещнем,
все да го, мамо, погубим,
погубим, мамо, затрием.
Решихме и го сторихме.
Тръгнахме, мамо, с дружина
през тая гора зелена.
Срещнахме сватба голема,
сите ги, мамо, избихме,
избихме, мамо, изтрихме.
Сал оставихме булката,
булката с младоженята.
Наред се, мамо, редихме
кой да ги, мамо, погуби.
Мене се, мамо, ред падна.
Жал ми бе да ги убием,
а я ги, мамо, завързах
за едно ми дърво високо,
високо, мамо, дебело -
със очи да се не гледат,
със ръце да се не пипат,
със гласи да се не чуват.
И пак си пъто продължих.
Минаха се девет години,
настана годин десета.
Ние се назад върнахме.
Дека два млади вързахаме -
голем манастир направен.
Затова съм, мале, греховен,
затова се порти затварат.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021