* * *

Хайдушки грях

Залежал Стоян, залежал,
залежал девет години,
излежал девет постели;
къде го макя не води,
къде му цери не дири:
по църкви и манастири,
нигде му цери не найде,
сега ще го макя поводи
на Светогорски манастир.
И там го макя заведе;
като го види манастир,
сам манастир се затвори,
а от унетре заклопа.
Макя на Стоян думаше:
- Сине Стояне, Стояне,
къде те макя не води,
къде ти цери не дири,
не съм те, сине, питала -
да не си нещо греховен.
Стоян на майка думаше:
- Греховен, мале, греховен,
греховен, мале, та много.
Знаеш ли, мале, помниш ли,
когато беше сушата,
сушата и гладията,
ние се мале събрахме,
дор деветмина хайдути.
Редом си, мале, вървехме,
вървехме, мале, ходихме,
и верен облог сторихме -
де кого срещнем по пътя,
главата да му режем...
Ред ми се, мале, мен падна,
кого си срещнем по пътя,
главата да му отрежем.
Минахме поле широко,
настанахме гора зелена.
Срещнахме, мамо, срещнахме,
сестра ми, мамо, Елена
и с нойно дребно детенце.
Я си наум разумих -
ако си дете погубим,
мама без дете че биде;
ако си мама убием -
дете без мама че биде.
Тогаз си, мале, погубих
и дете, та па и макя.
Вървяхме, мале, вървяхме,
стигнахме нови егреци,
а у егреци агнища,
агнища и още ярища.
Ред ми се, мале, мен падна
да си егреци запалим.
Като агнища блееха -
чак се до бога чуеше,
даде си Господ, даде си,
даде си ситна росица,
та си егреци угаси.
Вървехме, мале, вървехме,
стигнахме нови гробища -
там си, мамо, имаше
до три ми нови гробове.
Ред си се, мамо, редихме
кой да разкопа първи гроб.
Ред ми се, мамо, мен падна
да си разкопаем първи гроб.
У него, мале, невеста -
венчана, недовенчана
от кума неопростена.
Я си се, мале, наведох,
та я у уста целунах,
тогава си, мале, усетих,
че ми се уста пукна
и ме главата заболя.
Мама Стоян думаше:
- Синко, Стояне, Стояне,
девет години откат лежиш
и още девет да лежиш,
а кога мале поминеш,
вземи да се не сипеш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021