* * *

Хайдушки грях

Болен се Стоян разболя,
че лежа Стоян, че боля
цели ми девет години.
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Станало й девет години
не те е мама питала -
от каква болест ти лежиш,
от каква болест незнайна,
незнайна и непознайна?
Стоян майка си думаше:
- Като ме питаш, да кажа...
Знаеш ли, мамо, помниш ли,
га беше, мамо, сушата,
подир сушата и кишата?
Зла зима - върла, студена,
хората мряха от болест,
а добитъкът от суша.
Че аз се, мамо, подружих
със седемдесет юнака,
със седемдесет хайдути,
хайдутлук, мамо, да правим,
аз да им бъда войвода.
Клетва си всички дадохме,
когото срещнем и стигнем -
жив да го не оставим!
Като из гора вървяхме
из пътя, мамо, срещнахме
свако ми, още кака ми.
Свако ми напред вървеше,
кака ми по-отподире,
мъжо си дете носеше
с хубаво име - Стоянчо.
Като се, мамо, срещнахме,
другарите ми викаха:
- Стояне, млада войвода,
да гледаш, холан, Стояне,
сабята да си накървиш!
Че за си, мамо, помислих -
свако си ако убия,
кака вдовица ще бъде;
ако си кака убия,
свако вдовец ще остане...
А че им вземах детето,
детето, мъжката рожба.
Веднъж го, два пъти подхвърлих
и го на ножа набучих…
Затуй съм легнал, майчице,
девет години да лежа
и още девет не ще се вдигна...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021