* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се е млад Стоян
че лежал Стоян че болен,
цели ми девет години
девет постели той скъсал,
и девет бели възглави.
На десетата година,
мама Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
какво си Богу съгрешил
че толкоз болен да лежиш?
Стоян на мама думаше:
- Мале ле, стара майчице
като ме питаш, да кажа:
- Помниш ли, мале, мале ле
кога бе суша хванала,
подир сушата и кишата.
овцете като измряха,
кучетата като избесняха
и ние, мамо, тръгнахме,
с мойте верни другари
хайдутлук, мамо, да правим.
Кога си, мамо, вървяхме по пътя,
мамо, срещнахме
една си сватба голяма,
голяма още болярска.
Решиха да ни почерпят,
до всички вино достигна
на мене вино не стигна.
Ах, че си мале разгневих,
сабята, мамо, извадих,
че си, мамо, заколих,
булката мамо, и зетя.
Мама Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
девет години си лежал,
още девет да лежиш
тогаз грехове да изплатиш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021