* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се е млад Стоян,
млад Стоян, млад войвода,
че лежал Стоян, че болял
цели девет години,
ни оздравя, ни умира.
Стояновата майчица,
станала рано в неделя,
кола пред къщи обърна
и си Стоян натвари,
че го в черква заведе.
Като в черкова влезе
кандилата изгасват,
попове онемяха.
Чуди се майка, мае се
каква е тази работа...
Че го в манастир заведе.
Като в манастир сигнаха
манастири се затвориха,
кандилата изгаснаха,
калугери онемяха.
Че го на кола сложиха
и го назад върнаха.
Минали поле широко,
навлезли в гора голяма,
че спрели да си починат
до един круша столовата.
Мама Стоян думаше:
- Каква е тази работа,
като много ходихте,
ходихте девет години,
да не си нещо сгршил,
пред Бога грешка направил?
Стоян мама си думаше:
- Знаеш ли, майко, знаеш ли,
когато беше сушата,
подир сушата кишата,
ний се, мамо, събрахме,
дор седемдесет юнака
и ний се, мамо, заклехме
на праг Велик четвъртък
и на Разпетия петък,
дет' кого срещнем най-напред,
главата да му отрежем,
с кръвта да му се причестим.
Минахме поле широко,
влязохме в гора зелена,
сред гора, мамо, срещнахме
сестрата, мамо, Тодорка
и зетя, мамо, Тодора,
мъжка си рожба носеха.
Чудих се, мамо, маех се
какво да правя не знаех...
Ако сестрата заколим -
дете сираче остава,
ако ний зетя заколим -
сестра вдовица остава.
Най-подир, мамо, решихме
да си детето заколим.
Аз го от сестра поемам,
детето да си помилвам.
Не си детето помилвах,
а си сабята извадих,
че му главата отрязах,
че му кръвта събрахме,
че накарихме сестрата
и зетя, мамо, Тодора,
дърва от гора да сберат,
буен си огън да кладат.
Буен си огън наклаха
и накарахме сестрата,
и зета, мамо, Тодора,
да пеят, още играят.
Стояновата майчица,
тя си Стояна кълнеше:
- Девет си години лежал
и още девет да лежиш,
в гърне по турски да седиш
и там да ти е широко!
Стоянови тежки грехове,
като ги Стоян изказа
и се от душа отдели.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021