* * *

Хайдушки грях

Разболял се млад Стоян
от тежка болест безцерна.
Стояновата майка Стояна попита:
- Да не си нещо греховен
та лежиш, Стояне, болееш?
Стоян на майка продума:
- Майко ле, стара майчице,
като ме питаш, майко ле,
право ще ти кажа.
Знаеш ли, майко, помниш ли,
когато беше сушата?
Ние се брахме, събрахме
дор седемдесет юнака,
юнаци баш хайдути
и се вярно заклехме
на Великия четвъртък
де кого стигнем, срещнем
главата му да отрежем,
да си ножове накървим.
И от там си, майко, тръгнахме
минахме, майко, поле широко
набихме, майко, в гора зелена
всред гората срещнах ме,
зетят Тодора и сестра ми Стоянка
мъжка си рожба водеха.
Там най-много се чудехме,
ако заколем зетя Тодора,
сестра ми вдовица остава,
ако заколем сестрата,
детето сираче остава.
Най-сетне решихме
детето им да заколем.
И ази си, майко, новче извадих
та му главата отрязах,
та си новче накървих.
И от там, майко, тръгнахме
край гората излязохме
сватба голяма се зададе
каруците ние спряхме,
всички сватбри снемнахме
и главите изрязахме
та си ножове накървихме,
а булката и младоженеца
в сред гората ги заведохме
до два бука близнака
там ги, майко, вързахме
с очи да се поглеждат,
а с ръце да се не стигат.
И от там, майко, тръгнахме,
отидохме, майко, скитахме
цели девет годин
и пак назад се върнахме
през гората минахме.
До двата бука близнака
две лози израсли,
бяло грозде издали.
Аз посегнах грозде да откъсна
лоза се горе издигна
и аз се люто разсърдих
ножа извадих и лоза посякох.
От лозата кръв потече
там ме, майко, глава заболя,
люта ме треска отресе.
И Стояновата майка
до земя сълзи порони
и Стоян люто кълнеше:
- Девет години лежиш,
още девет да лежиш
за твоите тежки грехове
и на Бога душа да предадеш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021