* * *

Хайдушки грях

Мама Стояну думаше:
- Стояне, мама, Стояне,
девет години как лежиш.
Не съм те, мама питала
от какво си се разболял.
Стоян майка си думаше:
- Помниш ли, мачо, знаеш ли
ония гладни години,
когато беше сушата
и след сушата кишата.
Ние се, мамо, събрахме
все отбор млади юнаци
и тъй се, мамо, заклехме
де кого стигнем и срещнем
ножове да си накървим.
Вървяхме, мамо, вървяхме,
минахме поле широко,
стигнахме гора зелена
и там си, мамо, срещнахме
сестрата, мамо, Тодорка
и зетят, мамо, Стоянчо.
Ние си, мамо, мислихме,
ако сестрата заколим,
детето сираче ще остане,
ако зетя заколим,
сестрата вдовица ще остане.
Най-после, мамо, решихме
та си детето заклахме
и го, мамо, опекохме.
Докато се дете печеше
ние я карахме да пее.
По-малко, мамо, пееше,
повече, мамо, плачеше.
Като се дете опече,
накарахме я да яде.
По-малко в уста слагаше,
по-много в пазва пусташе.
Мама Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
девет години как лежиш
и още девет да лежиш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021