* * *

Хайдушки грях

- Иване, пиле ранено,
ти като ходиш нагоре,
колко ли къщи подкопа,
колко ли майки разплака,
колко ли бащи почерни?
- Като нагоре ходихме,
никой ми нищо не рече,
не рече, нито направи.
Като се назад връщахме,
силна си сватба срещнахме.
Като ни отдалече видяха,
златна трапеза свалиха,
всичките наред турнаха
и мене наред турнаха.
Всички дарба дариха,
всички служба служиха,
до мене дарба не стигна,
не служба стигна, не дарба.
Аз ми дожаля и догневя.
Като си зет улових,
жив го на кол натъкнах.
Всичките плачат, нареждат,
сестра му Рада най-плаче,
най-плаче и най-нарежда:
- Иване, братко Иване,
какво да правим булката,
назад ли да я връщаме,
напред ли да я караме?
Иван от кола продума:
- Сестрице Радо, най-малка,
най-малка и най-глупава,
булката напред карайте,
с девера я венчайте!
Кога край село идете,
гайдата жално да свири
и момите да плач', да пеят,
дано се майка усети,
усети, още угади,
дето й месила, готвила,
мене го три дни раздайте,
три дни ми и девет дена!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021