* * *

Хайдушки грях

Седи Иван на карабой,
на войводово коляно,
та пий вино червено.
Войводица го питаше:
- Иване, пехливанино,
като нагоре ходихте,
колко ли майки разплака?
- Войводице ле, невясто,
като нагоре ходихме,
никому нищо не сторихме.
Като си назад върнахме,
силна си сватба срещнахме,
силна си сватба Стоянва.
Като ни отдалек видяха,
златна трапеза свалиха,
всичките гозби гостиха,
всичките дарба дариха.
До мене дарба не стигна,
до мене гозба не стигна.
Аз ми дожеля й догневя -
като си зетя улових,
в синьо го небе издигнах,
в черна го земя ударих.
Всичките плачат, нареждат,
па сестра му Янчица,
Янка най плаче, нарежда:
"Братко Стояне, Стояне,
какво да правим булката -
назад ли да я връщаме,
напред ли да я караме?"
"Булката напред карайте -
булка се назад не връща!
Кога край село идете,
гайдата жално да свири,
момите на плач да пеят -
дано се майка усети,
дето й месила, готвила,
на мене три дни раздайте."

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021