* * *

Хайдушки грях

Се разболе Корун харамия,
ми лежало до девет години!
Си го праша негов' стара майка:
- Кажи, синко, Корун харамийо,
кажи, синко, що грехови имаш?
- Дейди, майко, моя стара майко,
ай, викни си деца ем патрици!
- И аз сум си, синко, стара душа,
що ти треба деца ем патрици?
- Поминаме, майко, наминаме,
наминаме кроз село Саждево,
на първийо дено Великдено;
що бе чуло, беше избегало,
останала една стара баба,
стара баба и една левонка.
Изговори нашйо главушия:
- Кой кье с' найме, кукя да запали?
Сите глави, майко, поведоа,
аз се найми, кукя я запали!
Поминаме, майко, наминаме,
"Наминаме кроз гора зелена,
"Причекаме кикьени сватови;
изговори нашйо главушия:
- Кой кье коли зето и невеста?
Сите глави, майко, поведоа,
аз й закла зето и невеста!
Се вратиме на трите године,
наминаме кроз гора зелена -
зето никнал црвено яболко,
а невеста белата лозница;
ми родила црвено яболко,
а лозница грозье беловина!
Изговори нашйо главушия:
- Кой кье сечи црвено яболко,
кой кье сечи белата лозница?
Сите глави, майко, поведоа,
аз се найми, майко, й отсеко!
- Дейди, синко, Корун харамийо,
дейди, синко, проклета ти душа!
Ка си лежал до девет години,
уще девет, синко, да ми лежиш;
дури коски не ти се раскостат,
Богу душа да не ти я вземи!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021