* * *

Хайдушки грях

Стояне, мори Стояне!
Залегна Стоян, залегна,
от тая болест безцерна.
Майка на Стоян говори:
- Стояне, мори Стояне, (2)
казувай, сино, грехове,
да не си нещо греховен,
та толко, сино, залегна
от тая болест безцерна?
Стоян на майка думаше:
- Мале ле, мила майчице,
знаеш ли, майко, помниш ли,
кога еничери минаха
и мене с них закараха -
техни войвода да стана?
Редом редихме селата,
ред дойде на нашто село,
живи се в гроби изкриха,
ние си гроби делихме;
на сите се, майко, паднаха
на кой гроб, на кой два,
на мене се, майко, паднаха
до три ми нови гробове.
Разкопах първия гроба,
младо юначе намерих -
с бело бе платно покрито,
на платното написано:
три години как е годено,
ем три дни как е венчано.
Разкопах втория гроба,
млада невеста намерих -
с бело бе платно покрита,
на платното написано:
три години как е годена,
ем три дни как е венчана.
Разкопах третия гроба,
млада девойка намерих -
дека стоеше, светеше,
сведох се да я целуна, (2)
ала ми сърце не даде.
Три капки кръв ми паднаха
от моята кипра уста
на нейното бело лице!
Майка му вели-говори:
- Стояне, сино Стояне,
девет години ка лежиш,
още трийсдевет да лежиш!
Щото беше младожена -
това беше твойо брата;
щото беше невестата -
това беше твоя снаха;
щото беше девойка -
това беше твойта сестра!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021