|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
Пил Бойдан вино червено
със седемдесет момчета.
Като ядяха, пиеха,
верен кавул кавуляха:
- Като станеме, тръгнеме
когото на път срещнеме,
жив няма да го оставиме.
Като станали, тръгнали
през тази гора зелена
на пътя, холан, срещнали
Бойдановата сестрица
с мъжко дете на ръце
у Бойдан на гости отива.
Чуди се Бойдан, мае се -
да си сестрата кайдиса -
друга сестра няма;
ами си детето кайдиса,
че го на ръжен постави
и наляво ръжен въртеше,
а па сестра си накара
надесно песня да пее.
Викнала, та е запяла:
- Нани ми, мене Богданчо,
вуйчо ти, гиди Бойдана
на Великден та кръстиха,
на вуйчово име хубаво,
на Гергьовден та обляка,
на Петровден та кайдиса
като Гергъовско агънце,
като Петровско пиленце.
Момково, Свиленградско; хороводна, инф. преселн. от Одринско
(Архив КБЛ-ВТУ); кавул - клетва.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|