* * *

Хайдушки грях

Майка Стояна думаше:
- Казувай, синко, казувай,
какви си грешия правило,
на луди, млади години?
- Мале ле, стара мале ле,
като ме питаш, ще кажа:
другош ала бе хайдушко
и аз с хайдутене ходих,
царската хазна чакахме,
в ситната гора зелена.
Че ми не мина хазнана
ами минаха сватове,
сватове с млада невеста.
Пуснаха даре да дарят -
до мене даре не стигна.
Пуснаха чашка да служат -
до мене чашка не стигна.
Мене се люто насърди,
извадих сабя френгия -
всички сватове погубих,
само си, майчо, оставих
зетя и невестата.
И тех ги вързах, мале ле,
на двана бука близнака,
насрещу да се поглядат
с ръка да не се допират.
Майка Стояно думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
ти ко си това правило,
девет години как лежиш,
и още девет ще лежиш,
докато станеш, синко льо,
със сламка да се подпираш,
на перо да се препинаш,
през пръстен да се провираш -
тогава, синко, ще умреш!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021