Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Хайдушки грях

Разболял се е млад Стоян,
девет години как лежи,
нито умира, оживя.
Майка Стояну викаше:
- Сино Стояне, майчини,
девет години как лежиш,
нито умираш, оживяш.
Хайде щем, сино, да идем
на Светогорскин манастир
да видим, сино, да знаем
каква е тебе болкана.
Стоян си майка послуша,
станаха, та ми търнаха.
Вървеха, колко вървеха,
колконо близо наближат
нах Светогорскон манастир,
манастиран са затресе,
кървава роса зароси,
дървье и камънье запада.
Майка Стояну викаше:
- Сино Стояно майкини,
кажи ми, сино, кажи ми
какви си правил грехове,
та на манастир не приима.
- Майчице, стара майчице,
нищо съм друго не правил,
другогаш га бе хайдушко,
хайдушко и харамлишко,
и я бех малко хайдутче,
та с хайдутине ходехме
на високана планина.
Чакахме, майчо, чакахме
царскана хазньо да мине.
Че ми не мина, мале ле,
царскана хазньо голема,
минаха, майчо, минаха
сватове с млада невеста.
Пуснаха дара да дарот,
до мене дара не стигна;
пуснаха чаша да служот,
до мене чаша не стигна.
Нали бех малко хайдутче,
мен ми се люто разсорди,
извадих сабя огнена,
изколих стари и млади.
Оставих, майчо, оставих
лю зотьот и невестана,
та че ги, майчо, отведох
в ситната гора зелена,
дено ми вода не тече,
дено ми човек не стипа,
дено ми пиле не форка,
та си хи, майчо, овързах
о два ми бука зелени,
овързах, майчо, оковах -
насрещу да се погльождат,
без да се, майчо, достьогнат.
Та че хи, майчо, оставих,
та че си, майчо, забегнах
в равноно поле широко,
та ходих, майчо, по поле
до девет-десет години,
ага ми, мале мо, допадна
да ида да ги обида.
Ага си, майчо, отидох,
мома бе лоза израсла,
черно бе грозде родила,
юнак бе чешмьо станало,
бистра бе вода текнало.
Черно са грозде наядох,
напих са вода студена -
оттам съм са разболял.
- Сино Стояне майчини,
ти ку си, сино, тва правил,
девет години как лежиш
и още девет да лежиш,
пак не ще да ти омине!

 


Момчиловци, Смолянско; на моабет (СбНУ 61/2001, № 149 - "Грешен хайдутин погубил сватба и младоженци - 1").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021