* * *

Хайдушки грях

Болен се Стоян поболел
малко е болен полежал -
тъкмо ми девет години.
Майка Стояну думаше:
- Сине, Стояне, Стояне,
девет години как лежиш,
от нигде, мама, цер нимаш.
Я хайде да те закарам
на манастира лековен.
Вървели, колко, вървели,
стигнали чешма голема
с осемнадесет шопора,
устата да си разкваси,
сърцето да си угаси.
Майка му слезе от кола,
водица да му донесе -
топоре вече не ручат,
чешмата сама престана.
Вървели, колко, вървели,
като манастир стигнали,
сам се манастир затвори,
затвори, още заключи.
Майка се викна-провикна:
- Сине, Стояне, Стояне,
да не си нещо греховен?
Стоян на майка думаше:
Мале ле, стара майчице,
кога бех арамбашия
на седемдесета дружина,
Мъж и жена срещнах.
Мъжко си дете носеха,
и я ги срещ посрещнах.
Дете им взех из руке,
руса му глава отрезах
и на дружина извиках:
- Кладете ясни огньове,
да печеме мъжко детенце,
да гостиме майка и баща.
Майка му ядне, не ядне,
в бела го пазва спущаше
и кървави сълзи ронеше.
Баща му ядне, не ядне,
в бели го джеби спущаше
и кървави сълзи ронеше...
- Грех ми е мамо, не е ли?
От там се, мамо, вдигнамо,
минахмо поле широко,
стигнамо търло големо.
Я си търлото запалих,
овците идат и блеат,
овчаре тичат и плачат.
- Грех ми е, мамо, не е ли?
От там се, мамо, вдигнамо,
стигнамо село Борован,
на Боровански гробища;
и гробове разделимо,
и всекому се гроб падна,
на арамбашия - три гроба.
Декна ми да ги разкопам.
Кога разкопа първи гроб -
млад младоженек в него.
Да го целунем, мале мо,
клето ми сърце не даде,
че на паужина мирише.
Кога разкопа втори гроб -
млада невеста в него.
Да я целунем, мале мо,
клето ми сърце не даде,
че на паужина мирише.
Кога разкопа трети гроб -
млада девойка във него.
Да я целунем, мале мо,
клето ми сърце не даде,
че на паужина мирише.
- Грех ми е, мамо, не е ли?
Тогава го майка проклела:
- Девет години си лежал,
и още девет да лежиш,
сламка да ти е подпора.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021