* * *

Хайдушки грях

Седнал ми й Богдан да яде,
да яде, Богдан, да пие,
на сола и на пипера,
на стара манджа коприва.
Хем яде, Богдан, хем пие
и се на страна повива,
и се под мустак подсмива.
Мама на Богдан думаше:
- Богдане, мило мамино,
що се наядеш, напиваш,
що се под мустак подсмиваш?
На мен ли се присмиваш,
на моите стари години?
Да станеш, мамо, като мен,
да имаш син като теб,
тогава да се присмиваш
на моите стари старини,
на моите дълги години.
Богдан на мама си думаше:
- Майно ле, стара майчице,
не се на тебе присмивам
на твоите стари старини,
на твоите дълги години.
Помниш ли, мамо, знаеш ли,
когато беше сушата,
на след сушата - кишата,
ние като си бяхме дружинка,
пък ти се, мамо, уплаши,
че не можеш ни, мамо, отгледа,
и че ни, мамо, раздаде
на турци и на българи,
пък мене, мамо, продаде
с хайдутите да ида
на хайдутите - предния
предния, най-големия.
Като се, мамо, събрахме
сторихме вяра и клетва:
- Къде, кого стигнем и срещнем
главата да му отрежем.
Станах ме, мамо, тръгнахме,
срещнахме, мамо, сестрата,
сестрата, мамо, и зетя
с мъжкото си дете в ръцете,
у дома на гости идеха.
Чудих се, мамо, маях се,
кого да вземем, заколим:
- Ако заколим зетя
сестра ми вдовица остава:
- Ако заколим сестрата
дете сираче оставя.
Ами си, мамо, решихме
детето да си заколим.
Зетя си, майко, карахме
да сече дърва и свири.
Сестрата, майко, карахме
да кладе огън и пее,
детето да си опекат,
обеда да си направим.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021