* * *

Хайдушки грях

- Синко Стояне, Стояне,
девет години как лежиш,
мама полето премина,
полето и всички балкани,
лековни билки да бере, -
дано те мама изцери.
Отнигде билки не найдох,
тебе да, мамин, изцеря.
Синко Стояне, Стояне,
я кажи, мамин, я кажи,
да не си нещо греховен,
греховен, мале, лъжовен?
Ако си, мале, греховен,
мама във черква да иде,
на Бога да се помоли,
грехове да ти опрости!
Стоян на майка продума,
на порой сълзи порони:
- Мале ле, стара майчице,
не си ме, мале, питала,
не съм нищо казал.
Но сега, като ме питаш,
правичко ще ти кажа,
без да те, майко, излъжа.
Знаеш ли, майко, помниш ли,
кога хайдути вървяха
вредом по села и поля?
Аз им бях, майко, ибрим-башия.
Кога оттука тръгнахме,
всички си клетва вземахме,
че кого по път срещнеме,
главата ще му отрежеме,
сабите ще си накървим,
аберите ще си сториме!
Като си, майко, тръгнахме
от нашето поле широко,
стигнахме гора зелена;
кат по пътека вървяхе,
и по пътека срещнахме
моята сестра Марийка -
със зетя на гости идеха,
мъжка си рожба носеха...
Ние се, майко, сгледахме,
сгледахме, още спитахме,
кого от трима да убием.
Ако убием сестрата,
зетя ще вдовец остане;
ако убиеме зетя,
сестрата вдовица остава.
Айде да убием детето, -
Бог ще я с друго надари.
Като им бях, майко, водача,
аз вземах, майко, детето
и му главата отрязах.
Кога се, майко, провикна
моята сестра Марийка:
"Братко Стояне, Стояне,
брадва главата ти да сече,
да станеш, братко, да станеш
каменна голяма могила,
орлите на теб да падат,
дето ми взема детето
и му главата отряза,
детето, мъжка ми рожба,
дето на теб кръстихме,
твое име подновихме, -
Стоил, кат тебе да бъде!"
По-натам, мамо, тръгнахме,
накрай през гора срещнахме
болярска сватба голяма.
Ние се, майко, спитвахме,
спитвахме, още сдумвахме,
кого от сватба да вземем, -
булка ли, мамо, да убием,
момък ли, майко, да вземем?
Ако тях, мамо, погубим,
цяла ще сватба раплачем.
Айде се, майко, обадим,
двама ни млади да дойдат,
сватбата нека замине...
Ние ги, майко не убихме,
ами ги в гора вързахме
за два ми бука дебели, -
един срещу други да седят,
с уста да си говорят,
с очи да се гледат,
а ръка с ръка да се не ловят,
крак със крак да си не застъпят!
По-натам, мамо, вървяхме,
широко поле минахме,
накрай полето видяхме
нови кошари сградени;
в кошари, мамо, агънца.
Ние се, мамо, разбрахме
кошари да си запалим
от четирите кьошета, -
агънца да си изгорим.
Като си, мамо, пламнаха
новите, мамо, кошари,
всички агнета блейнаха,
че ги огъня изгори.
Като ги, майко, дочуха
техните майки млечници,
те до кошари стигнаха
и си до небе блейнаха
за техни рожби маленки.
Тогаз се назад върнахме.
Кат по пътека минахме
през тая гора зелена, -
младите, мамо, да видим,
да ги от дърво отвържем,
голямо чудо видяхме!
Като си, майко, плакали,
сълзите река сторили,
телата лоза станали
и зряло грозде родили.
Ние си, мамо, вземахме,
та си гроздето обрахме,
и за комка, мамо, ядохме.
Това съм, майко, греховен,
греховен, майко, лъжовен!
Майка Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
девет години как лежиш,
още ми девет да лежиш,
като си така греховен!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021