* * *

Хайдушки грях

- Синко Стояне, Стояне,
девет ми годин болен лежжиш,
мама те не е питала,
сеги ще ми те попита,
ама право да ми кажеш -
кога хайдуци ходехте,
да не бъдеш нещо греховен?
- Мале ле, мила майчице,
кото ме питаш, да кажа.
Кога хайдуци ходихме,
а азе им беше арамбаша -
ка речех, мале, така беше.
Вървехме, що вървехме,
настана гора зелена,
у гората момък и булка,
мъжко им детенце на ръка.
Я, мале, детенце взех,
живо го на ръжен наденах,
живо го, мале, опекох
и го на дружина подложих,
та го дружина изядоха;
по-малко в уста тураа,
повекье в пазви спущаа -
или грех, мале, или не!
Вървехме, що вървехме,
настана поле широко,
у полето, мале, имаше
буджаци с малки агънца.
Я ги, мале, запалих
от четирите рогове.
Вдигна се екот до Бога -
или грех, мале, или не!
Тогива се, мале, укачих
на Борованската могила,
дека черна чума морила.
Я зем' гробове, та разделих,
кому два, мале, мене три,
и трите гробове все нови.
Разкопах, мале, пръвни гроб -
оно беше млада булка,
венчана, а не сведена...
Кога разкопах двейкия -
оно беше млад момък,
със зелен венец на глава.
Трекьото беше млада невеста;
и я се, мале, приведох,
приведох, та гье целунах -
или грех, мале, или не!
Тогива майка му го проклела:
- Синко Стояне, Стояне,
девет си годин лежал,
още девет, мале, да лежиш!
Ония, дека са били у гората,
они са ти брат и снаха,
детето ти е братенче...
Буджаците, що си запалил,
они са ти бащини...
Невестата, що си целувал,
она ти е сестрица...
Да лежиш, мале, да лежиш,
още девет годин да лежиш,
да станеш, мале, да станеш,
комар да ти е добър кон,
у лъжица вода да ти дават,
и на нокът хлеб да ти месат!
К'во го е майка проклела,
това е и станало...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021