|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
Събрали са се, побрали
дор седемдесет юнака,
дор седемдесет и седем.
Вървели поле широко,
настана гора зелена.
Среща им сватба идеше,
най-напред кума вървеше,
жълта бъклица носеше.
На всеки вино подаваше,
на войводата не дава,
че му се присмяла дружина:
- Стояне, наша войводо,
сладко ли беше виното (2)
от кумовата бъклица?
Стоян го гняв догневя,
че се назад върна,
че си младите улови
и в два ги дола заведе,
в два бука ги той върза,
да викат, да не се чуват,
да гледат, да се не видят...
Мийковци, Еленско (Архив КБЛ-ВТУ); откъс.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|