* * *

Хайдушки грях

Мама Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне
от какво ти е болестта?
Стоян майца си думаше:
- Майко ле, стара майчице,
знаеш ли, мамо, помниш ли
онези гладни години
когато беше сушата?
Тогаз се, майко, събрахме
дор седемдесет юнака,
а че се вярно заклехме
на Великия четвъртък -
де кого срещнем и стигнем,
главата да му отрежем,
ножове да накървавим.
Като си, мамо, тръгнахме,
Минахме поле широко,
настахме гора зелена.
Най-напред, мамо, срещнахме
Тодора със сестра Стояна.
Ние се много чудихме...
Ако заколим Тодора -
сестрата самичка остая,
ако заколим сестрата -
дете сираче остая.
Най-сетне, мамо, решихме -
дете да заколим.
Азе детето увзех,
че му главата отрязах.
С глава му огън накладохме,
детето на шиш нанизахме,
баща му си шиша въртеше,
майка му песен пееше:
- Детето да се опече,
от месото му да хапнете!
От там си, мамо, тръгнахме,
срещнахме сватба голяма
и си хванахме булката,
булката и младоженека.
До два ги бука вързахме,
до два бука близнака
с очи да се не поглеждат,
с ръце да се не досягат.
И от там си, мамо, тръгнахме,
ходихме девет години,
никъде нищо не видяхме.
Като се назад върнахме,
при двата бука отидохме,
то се родило лозница.
Стоян въз лоза посегна,
лоза се нагоре въздигна.
Стоян се люто разсърди,
извади влашко ножленце
и си лозата съсече.
Лозата го с кърви облива,
люта го треска затресе,
люта го глава заболе.
Майка Стояне думаше:
- Кажи ми, синко Стояне,
какви са ти греховете?
Стоян майци си думаше:
- Туй ми са, мамо, греховете!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021