* * *

Хайдушки грях

Мама Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
девет години как лежиш,
мама те е не питала
каква ти е болестта.
Да не си нещо греховен,
да не си нещо грях сторил?
Стоян майца си думаше:
- Знаеш ли, майко, помниш ли
онези гладни години,
когато беше сушата?
Тогаз се, майко, събрахме
дор до седемдесет юнака,
а че се вярно заклехме
на Великият четвъртък, -
де кого видим и срещнем,
главата да му отрежем,
ножове да си накървавим.
Отидохме къде отидохме,
минахме поле широко,
настахме гора зелена.
Насред гората срещнахме,
сестрата, майко, Елена
и зетя, майко, Тодор.
На два ги бука вързахме,
на два бука - близнака
с очи да не се гледат,
с ръка да не се стигат.
Мъжко си дете носеха,
детето им, мамо, вземахме,
и си го, майко, заклахме,
ножове да си накървавим.
Ходихме, къде, ходихме,
мина се година и много.
Кога се назад завърнах,
израсли две елхи големи
и върховете си заплели.
Ази се люто разсърдих,
та си ги, мамо, изсякох.
Кърви от ели тръгнаха,
тогаз ме люта глава заболе
и люта треска затресе.
Затуй съм, майко, залинял,
залинял и заболял...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021