* * *

Хайдушки грях

Болен лежи, мамо, болен лежи,
болен лежи млад Стоян,
болен лежи три години,
на майка си говореше:
- Ой ле, мамо, стара майко,
три години болен лежа,
я ме питай от що лежа,
от що лежа, да ти кажа,
я да умрем, я да станем!
- Кажи, кажи, сино, да не кажеш?
- Кога бехме, мамо, луди-млади,
похойдохме харамии,
събрахме се шейсе души,
шейсе души все юнаци,
па хойдохме в една гора,
там седехме, там чекахме
девет дена, девет нощи -
нищо нема да замине.
Поминаха сватбарите,
сватбарите с невестата.
Всички тамо изловихме,
сватбарите милно молят,
милно молят, жално плачат.
Невестата дарба дава,
дарба дава, вино черпи,
вино черпи, сълзи рони,
а за мен дар не остана,
и за мен вино не стигна.
Посмеяха се дружина:
- Е, Стояне, млад войвода,
дай да видим твойта дарба,
сладко ли бе твойто винце?!
Азе се люто разсърдих,
па извадих остър ноже,
се сватове си погубих,
а що беше младожена,
младожена и невеста -
закарах ги във гората,
превързах ги за две дърве,
да се гледат, да н' се виждат,
да си викат, да не се чуят.
Превързах й и оставих й.
Де ходихме, де шетахме,
па се оттам завърнахме.
На дружина проговорих:
- Я постойте, почекайте,
аз да ида и да видя
младожена и невеста!
Кога хойдох, що да видя!
До две лози израснали,
връхове им се събрали,
бело грозде породили.
Пресегнах се да откъсна -
лозите се вишом вдигат.
Насърдих се, извадих си,
извадих и остер ножа,
па пресекох двете лози.
Много грозде азе събрах,
на дружина аз занесох.
Кой как хапна, всек на място,
всек на място тамо пукна.
Само азе жив останах,
ръката ми там утръпна,
утръпна ми, та изсъхна.
- Е, Стояне, мори, мили сино,
три години както лежиш,
и още три да си лежиш,
през кости ти трева да никне,
във тревата змии да лазят,
и пак душа да не излезе!
Това беше твойта сестра,
твойта сестра джан Мария,
дето хоще не я зная!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021