* * *

Хайдушки грях

Тръгнала е Радка да иде
у мамини си на гости
през девет села в десето.
Вървели, що са вървели,
минали гора зелена,
наслали поле широко,
сред поле дърво високо,
под дърво сянка дебела
и още вода студена.
Седнали да си починат,
студена вода да пият,
детето да си накърми.
Кога надолу погледна,
отдолу идат хайдути.
Хайдути Радка думаха:
- Радке ле, булка хубава,
като си толкоз хубава,
защо си толкоз глупава.
Ти не знаеш ли, Радке ле,
тази е неделя хайдушка.
Хайдути вървят през нея,
сабите да си изпитват,
ножовете да си кървавят.
Решили и поприказвали
да си заколят бащата,
майката ще се ожени,
да си заколят майката,
бащата ще се ожени,
да си заколят детето,
друго ще си намерят.
Решили хайдути и сторили
и си детето заклали,
наклали буйни огньове
детето да си опекат.
Майката карат да пее,
бащата карат да свири
докато се дете опече.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021