* * *

Хайдушки грях

Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
станало девет години,
как лежиш, синко, болееш,
не съм те, синко, питала,
от какво ти е болестта.
Стоян мама си думаше:
- Мамо ле, стара майчице,
като ме питаш, да кажа,
ич да н' те, майко, излъжа.
Знаеш ли, майко, помниш ли,
когато беше сушата,
а след сушата - кишата,
в онези гладни години,
ний бяхме, мамо, овчари,
овцете ни, майко, измряха
и кучетата избесняха.
Тогаз се, майко, събрахме,
около седемдесет юнака
и така всички решихме,
хайдутлук, майко, да правим
из тази гора зелена,
голяма клетва дадохме -
ножове да накървиме
с кръвта да се причестим.
Решихме така и тръгнахме,
вървяхме, що сме вървели,
минахме поле широко,
навлязохме в гора зелена,
сред гора ние срещнахме
зетя със сестра ми Стоянка
с мъжко дете на ръце,
вървяха и го милваха.
И тако ние решихме
клетвата да си изпълним.
Ако заколим зетя си,
сестрата вдовица ще стане,
ако заколим сестрата,
детето сираче ще остане,
най после, майко, решихме
детето да си заколим.
Аз хванах, майко, детето,
че му главата отрязах,
буен си огън накладохме,
почнахме детето да печем.
Баща му ние накарахме
с меден кавал да свири,
майка му песен да пее.
Стояновата майчица,
тя на Стояна продума:
- Стояне, синко Стояне,
девет години си лежал
и още девет да лежиш,
тогава душа да дадеш
за твойте тежки грехове.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021