* * *

Хайдушки грях

Мама Стояна думаше:
- Стояне, сине Стояне,
станало е девет години
как лежиш, мама, как болиш,
кака болиш, мама, не оздравяваш.
Стоян мама си думаше:
- Знаеш ли, мама помниш ли,
кога беше сушата,
подир сушата кишата,
гладните, мамо, години.
Че се сбрахме, събрахме
все отбор млади юнаци,
в зелена гора отидохме,
верни си думи думахме
и ний се, мамо, заклехме -
когото срещнем ще колим.
Най-напред, мамо, срещнахме
гаго и кака двамата,
двамата, мамо, с детенце.
Че си детенце вземахме,
а тях ги двамата вързахме.
Месото ми пекохме,
с кръвта се причестихме,
месото ни беше за нафора,
Мама Стояна люто прокле:
- Стояне, сине, Стояне,
девет години си лежал,
още дор девет да лежиш,
тогаз да си душа дадеш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021