* * *

Хайдушки грях

Имала й мама, имала й,
едного сина Стояна -
той за син, той за дъщеря.
Девет години как лежи,
мама не го й питала
че от какво му й болестта.
Мама му дума Стояне:
- Стояне, един на мама,
девет години как лежиш,
мама не те е питала
че от какво ти й болестта?
Стоян мамо ве думаше:
- Мамо ве, стара майчице,
нали ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа,
при тебе лъжа не бива,
при тебе като пред Бога!
Помниш ли, мамо, знаеш ли,
когато беше кишата,
подир кишата и сушата,
гладните, мамо, години?
Че ний се, мамо, събрахме
до седемдесет юнака,
до седемдесет и седем;
ще идем, мамо, ще идем,
ще идем в гора зелена.
И ний се люто заклехме
навръх на Велики четвъртък,
Велики, мамо, Гергьовски,
когото срещнем най-напред,
главата ще му отрежем,
с кръвта му ще се причестим,
трупа му нафор ще вземем.
Мене войвода избраха -
най-напред да вървя,
байрака, мамо, да нося.
Вървяхме гора зелена,
настале поле широко,
през поле върви, мамове,
моята леля Тодорка.
С очи й викам: "Върни се!",
с ръце й викам: "Ела тук!"
Тя се отблизо приближи
и й главата отрязахме,
с кръвта й се причестихме,
трупа й нафор изядохме.
Тогаз ме, мамо, йофтресе,
тогаз се болен разболях,
девет години как лежа,
как лежа, как боледувам,
девет постелки изгноих -
не мога, мамо, да оздравям!
Мама му дума Стояне:
- Стояне, един на мама,
девет години как лежиш,
и още девет да лежиш,
да лежиш, да не оздравяш!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021